"Замъкът на демоните"

***
Когато започнах да се съвземам видях... По-скоро нищо не видях. Беше много тъмно. Но не беше неприятно, защото лежах на нещо меко. Опитах да се изправя, но главата ми ме болеше от удара. Объркването ми беше абсолютно логично. Все едно. Продължих да лежа, но не преставах да се оглеждам. Започнах да разбирам къде съм и страхът в душата ми започна да нараства. Чувствах се напълно безпомощна. За щастие имах доста време за размишление. След като се успокоих ми стана ясно, че на това място изпитвах особена сигурност. Това не беше нормално. Сметнах, че мястото наистина ме е подлудило.
Никой не дойде при мен. Все пак се почувствах по-добре. Поне можех да се разхождам. Или по-скоро да стана и да се задържа на краката си. Поогледах се малко и си дадох сметка, че съм в някаква стая. Добрах се до прозореца и дръпнах завесите. Вън си беше все така тъмно. Само, че този път не гледах замъка от вън, а точно обратното. Сега бях вътре.