Кристалите на Калдорей

Стоях сама в стаята си и очаквах нещо да се случи. Взирах се в празното пространство, но нищо не ставаше. Тишината бе болезнена.Устоях на напора и с усмивка. От време на време чувах лек шепот. Този шепот мълвеше името ми.
"-Лира... Лира..."
Гласът беше някак мрачен, но и горещ. Щом произнсеше името ми усещах как кръвта във вените ми се съзпламенява. Опитах се да не го слушам. Да не му обръщам внимание. Безсмислено. Този глас идваше от дълбините на собствената ми същност.
В стаята ми цареше мрак. Лежах и слушах звука на тишината. Не очаквах нещо да се случи. Тук винаги бе пусто и безинтересно. Обикновен град с обикновени жители. Но ето, че тишината бе нарушена от телефонния звън на апарата. Изправих се и го погледнах. Приближих се и вдигнах слушалката.
-Лира?